Дъжд
Плющеше като полудял,
дъждът, намокри всичко.
Улици, павета – локви, кал.
Скриха се под стряха всички.
Само тя стоеше под дъжда,
умислена, отнесена, вглъбена…
Чадър държеше в дясната ръка,
не го отвори, смисъл не намери.
Постоя, ослуша се и изведнъж,
тръгна бавно, чадъра не отвори.
Дали любуваше се на дъжда
или с небето тихо поговори?
ПА
