Маскирани хора, прикрити лица-
светът е циркова арена.
Дресира животи, жонглира слънца.
Длъжност фалшива всеки заема.

Маските долу! Циркът е ням!
Неловки погледи, голотата е срамна!
Жалко! Няма място за свян!
Животът истински е надежда напразна.

ПА

Очакваме те с трепет и вълнение!
С надежда – да си по-добра!
По-мирна, пълна с приключения.
Щастлива – с глъчка на деца!

          *****

Всеки човек си има звезда.
С раждането грейва в небето.
Когато умори се, пада в нощта-
сбъдва мечти, пожелани в сърцето.

Животът се оглежда в небесата.
Щом свети ярко нечия звезда,
надвила у човека е душата-
живее той във мир и доброта.

Ала щом заблещука звездата,
намига му, дава му знак,
да поспре, да послуша душата-
по пътя грешен закрачил е пак.

Човекът е звезда в безкрая,
сияние в различни цветове.
За да нарисува пътя си докрая,
всеки сам боите ще си избере.

Декември е! Гирлянден е градът,
посипват се брокати от небето.
Елхите греят, ангели летят,
вълшебство, радост за сърцето!

Кръстът е посока към спасение.
Избор е. Не задължава.
Жертвена любов и изкупление,
свободата да обича и прощава.

Кръстът не е бреме, ни товар,
щом с вяра и любов го носим.
Ключът към светлината, дар,
зрънце от нея във душата носим.

ПА