Снежен човек
Уж човек е! Но от сняг направен!
И носът му – морков е, узрял.
На главата му калпак поставен,
а кожухът – с въгленчета цял!
Устата пък е копченце червено.
В ръката си държи метла.
Снежен е! А се усмихва нежно!
Радва всичките деца!
Уж човек е! Но сърце си няма!
Не прегръща, не целува той, уви!
Как тогава толкоз обич дава?!
На деца и възрастни, дори?
ПА
